Катаракта

Начало > Катаракта

Обща информация

Естествената леща на окото е обвита в тънка капсула и представлява прозрачна структура, която фокусира светлинните лъчи върху очното дъно така, че да се получи ясен образ на наблюдавания обект.  

Катаракта или вътрешно перде представлява помътняване на естествената леща на окото.  

Катарактата може да бъде вродена или придобита. Когато катарактата бъде установена скоро след раждането, детето трябва да бъде възможно най-бързо оперирано. В противен случай зрението не може да се развие пълноценно и окото може да остане “мързеливо”.  

С напредване на възрастта лещата помътнява. Освен с възрастта, катарактата може да бъде свързана и с различни метаболитни заболявания (например диабет), прием на лекарства (например кортизон), да се развие под влияние на възпалителни заболявания на окото (увеит) или под влияние на увреждащи фактори на околната среда (травма, инфрачервено, ултравиолетово или радиационно облъчване). Прекомерната употребата на алкохол и/или някои забранени субстанции също могат да благоприятстват развитието на катаракта в по-млада възраст.  

Лечение

Каквато и да е причината за наличието на катаракта, когато е увредено зрението или е нарушено качеството на живот на пациентите, единственото успешно лечение е оперативното.

Оставено без лечение, помътняването на лещата напредва с времето и зрението може да бъде напълно заубено. Освен това може се повиши вътреочното налягане и да се развие вторична глаукома. Помътнената леща не дава възможност да се изследва очното дъно и заболявания като макулна дегенерация, диабетна ретинопатия, други съдови, възпалителни, дегенеративни или туморни заболявания не могат да бъдат навреме установени и лекувани.  

Операцията на перде е най-често извършваната хирургична интервенция в медицината. Тя е амбулаторна процедура и се извършва с локална упойка. При необходимост може да бъде направена и обща (пълна) упойка. След предварителна подготовка на окото (разшираване на зеницата с капки и дезинфекция на окото и околоочната област) хирургично се отстранява помътнената естествена леща, а на нейно място се имплантира прозрачна изкуствена леща. Отстраняването на катарактата най-често се осъществява с ултразвук. Може да се използва също така и лазер.  При много напреднала катаракта и/или наличие на други очни заболвания се налага да се прилагат и други оперативни техники. Предоперативните изследвания и обстойният очен преглед помагат на очния лекар да избере индивидуално най-подходящата оперативна техника и изкуствена леща за всеки пациент.

Оперативна техника

За да се подобри зрението, операцията на катаракта се осъществява с помощта на микроскоп, а лещата може да бъде отстранена с една от следните хирургични техники: 
– Отстраняване на лещата заедно с лещената капсула (интракапсулна ексракция). В днешно време се използва много рядко. 
– Отстраняване на лещата без капсулата (екстракапсуларана екстракция). При тази оперативна техника капсулата се запазва почти напълно. Извършва се само частично кръгово отваряне на централната част на предната лещена капсула. През този отвор се отстранява помътнената леща (лещеното ядро и кортикалните лещени маси). Тази част от капсулата, което се запазва по време на операцията, служи като естествено джобче, в което се имплантира изкуствената леща. Отстраняването на лещения материал от капсулата може да се осъществи по няколко начина: 

  • Аспирация- при млади пациенти лещените маси са все още меки и могат да бъдат отстранени с подходящите инструменти само с иригация и аспирация. 
  • Факоемулсификация- при възрастни пациенти твърдата леща се раздробява на малки парченца с помощта на ултразвук и след това лещените маси биват аспирирани. По принцип оперативният разрез е много малък и се затваря от самосебе си. Много рядко се налага да бъде поставен шев, за да се гарантира, че разрезът е напълно затворен, че не изтича вътреочна течност и за да се намали рискът от инфекция.  
  • Мануална експресия на лещеното ядро. Когато лещеното ядро е много твърдо, може да се наложи хирургът да направи малко по-голям хирургичен отвор, през който да отстрани лещеното ядро без да го раздробява. По-големият разрез бива зашит с много фини конци. Конците могат да бъдат отстранени, след като разрезът зарастне, могат да се резорбират сами, или могат да бъдат оставени в окото, тъй като шевният материал обикновено не предизвиква странични реакции. По-големият разрез не е свързан с неблагоприятни последствия за окото.  
  • Фемтолазерна операция на катаракта.  С помощта на фемтосекундния лазер се извършват роговичните разрези, циркулярното отваряне на лещената капсула и раздробяването на лещата на малки парченца. Когато катарактата е напреднала, при екстракцията на лещените фрагменти се използва и ултразвук (факоемулсификация). При леки степени на астигматизъм с фемтолазера могат да бъдат извършени дъговидни роговични надрези за корекцията му.

Изкуствената леща

Изкуствената леща, която се имплантира при операция на катаракта, може да бъде монофокална (пациентът вижда добре без очила или надалече, или наблизо) или мултифокална (позволява добро зрение без очила на всички разстояния). При наличие на астигматизъм се препоръчва поставянето на изкуствена леща, която може да го коригира, т.нар. торична изкуствена леща. Тя също може да бъде монофокална или мултифокална. През последните години са разработени и все повече се прилагат специални изкуствени вътреочни лещи с подобрена дълбочина на фокуса. Те помагат след операция на перде пациентите да виждат добре без очила както надалеч, така и на средни разстояния (компютър, таблото на колата). Изкуствените лещи се различават и по материала, от които са изработени, като и от наличието или не на допълнителни филтри, вградени в лещата. Колкото повече функции притежава една изкуствена леща, толкова по-висока е нейната цена. Каквато и изкуствена леща да бъде поставена, дори и “най-многофункционалната”, възможно е за някои дейности или при определени условия на осветяване да е необходимо да се използват коригиращи диоптрични очила за оптимално зрение. Важно е да се отбележи, че високотехнологичните мултифокални лещи не са подходящи за пациенти със заболявания на макулата или с много напреднала глаукома, тъй като наличните зрителни увреждания създават значителни ограничения и пациентите не могат да използват пълноценно оптичните възможности на тези лещи.  

Всяка инвазивна манипулация в медицината може да доведе до развитие на усложнения. Макар и най-често извършваната операция в света, отстраняването на катарактата също е свързано с определени рискове и може да доведе до развитие на усложнения.